風神

морската вода се разпиля из стаята ми
усмихвам се вежливо на лирическия аз
пуловер от мъгли навлича мен намята ме
и царството на мъртвите е царство мраз
пакетчета от чай наливат миглите и
вятърът ухажващ водната по мидите
е ехо с твоите поеми вятър без да знае
силата си вятър който не познава точките
вятър на въздишките разбулващ пристана
преповтарящ сричките без мисли вятър
вятър дето сваля кожата черешова  вятър
като мине счупва времето вятър спомен
вятър дар вятър истина вятър в клоните на
минзухар притисна ме престорен вятър

2 thoughts on “風神

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s