накрая се реших на кафе без мляко
в средата на закуската откривам че
май не съм съвсем маратонец и ми е добре
без велурените токчета и изтрития градски набук
не умея да решавам кръстословици а
играта на думи ме превръща в победител
моделиер на светове
7 с 1
сливам в сутрешна тропоска
кръговите отпечатъци от чашите
ме учат как да бъда.
баба ми носи сладкиши вкъщи
на богородица прошка и през септември
не звъни
отключва си
влиза с обувки
преправя гласа си
и вкъщи мирише на гробище
кексът целувките онези бисквити
все едно гризеш от часовници
и всички гадости ще ти се случат
ако не преглътнеш
има вкус на минало полепва по небцето ти
потръпваш пак побягваш в кръгове
ако си вярващ ги наричай адови.
subиране 