Повторено с мастило

накрая се реших на кафе без мляко

в средата на закуската откривам че

май не съм съвсем маратонец и ми е добре

без велурените токчета и изтрития градски набук

 

не умея да решавам кръстословици а

играта на думи ме превръща в победител

моделиер на светове

7 с 1

сливам в сутрешна тропоска

кръговите отпечатъци от чашите

ме учат как да бъда.

Помен/Задушница

баба ми носи сладкиши вкъщи

на богородица прошка и през септември

не звъни

отключва си

               влиза с обувки

    преправя гласа си

и вкъщи мирише на гробище

кексът целувките онези бисквити

все едно гризеш от часовници

и всички гадости ще ти се случат

              ако не преглътнеш

има вкус на минало полепва по небцето ти

потръпваш пак побягваш в кръгове

ако си вярващ ги наричай адови.