Nosce te ipsum

живея последната нощ на сократ
обладавам тялото на пазача
дали и мъдростите се предават
като кашлица глупост заблуда

заразяват ли (подобно илюзии)

особено нощем на отворен прозорец
и съмнението плъзва по кожата
ще я дере
ще я ухажва
ще я замести
и после
всяка ласка – бягство
всеки допир – търкане
умиването – свършване

достигаш точката пазачо
фалангите ти те предават
за шест листа от бучиниша
исус дори не се е раждал
петлите за кого да пеят

запомни ми думата пазачо
от тебе веч’ пазач не става

пий сега защото
господ не пише
ние му измисляме думите