Да говориш на „ти“

 

Нищо не е такова, каквото изглежда.

Защо да си говорим ясни думи?

Всичко е толкова простичко.

[пусни песента най-отдолу]

 

Sham:

нощ през юли
ще се срещнем
по пътя за морето
в сладкото от дюли
по просторите
в песен

дръж очите си
отворени
конвулсия
двудънни ями
с капкомер ги
мерим
не достигаме
тавана

Enough:   

Празноглед
с посивелия си тоалет
разтривам бавно слепоочия
назад напред
монолог със многоточия

 Sham:

Събуди принцесата
(и дракона)
с протяжните си викове,
Ромео

вдигни(веднъж завинаги)
завесата
открий дръвче
сред тази фауна

и умри
(за)доволен
бил боднал меча в камък

Dumb:

Изморено ми е челото от бръчкане
никой не докосва косата ми
и стига толкова искане
Стига, принцове, ромеовци и топли италианци
Стига съм искала
Така ще е…

Sham:

който иска, много…
илюзорно дреме
готова да поемеш риска
не гласуваш ново време
сееш семе
галиш потно голо теме
приобщаваш се към чуждо племе
сътворяваш друго мене
и след още малко… искане
повръщането се превръща в…

Dumb:

чуждо, не мое, а твое мене
притварям клепачи и чувам тихо шептене
Изгубвам собствения си смисъл
Будя си мисглите
зачерквам зениците
изгубвам косите си в ириси
никой отиде си

Sham:

ни кой
казваш
покой
страдаш
бог в кутия
дим небесник
будиш мисли
утрешни клишета
за Ня-
кой
е затворил прозорците
задух, задух, не вятър
и как се връщаш
като тръгнеш
без връзки на обущата
или кибрит

Dumb:

..С Цигара
угасвам със нея
Вяра
мъкнеш ме със себе си
Неверник
На всекиго вярвам
Мръсница

Sham:

и кръстница
тур оператор
бележки по рамката
снимана сянка
от прах в огледалото
преле(с)ти
поетесо
есенни
копненията
са като копчета
на мъжка риза

Dumb:

Леко накривена
шапка
дълъг балтон
Евтин парфюм
без срам и позор
танцуваха дълго
Продажница
а той обикновен сутеньор
(Живот, Обич)

Sham:

завинаги деца
повтарям се
Съдба
и да те разлюбвам
няма свършване
но все се раждаме
прераждаме
превкусваме
и вкусваме
ги
ни
си
ра(з)ните
от малки чаши
с много сол

Dumb:

Догаряме
Изстиваме
Разпалваме
Изгубих се…
Разлюбвай ме

Sham:

намерих те
изгубих се
във себе си
самотница
ти триеш ги
рисунките
череши от костилки
вкиснали
аз зная
лебеди
и кестените
надживяват
километри са
линии са тези
дето ни скъсяват

Dumb:

Цигарата не е допушена
почакай ме
Порови между секундите
Изследвай клетките
Бавиш се
Абстиненция
за обич

Sham:

закъде сме се разбързали,
Росарио,
нима накрая няма начала?
ще следваме до сбъдване,
Росарио,
трохичките и бледата стрелка.
протоните ни в орбити са подредени
лежат по пейките залязващи
свещите
любов по време на холера
стига ни
и все плетат,
плетат,
косите.


Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s