Защото значи(ш)!:)

Глупаво е, когато забравяш рождени дни. Още по-кисело ти става, когато дните са на хора, които значат.

Когато минавам покрай МГТ, винаги спирам да разгледам снимките на витрината. Понякога показвам кой кой е на някой познат, бъдещ приятел. Казвам: „Ето го! Този е най-добрият! Той дирижира сърцето ми.” Често ми се смеят, подхилкват се или просто замълчават и отминаваме.

Но днес, 2 часа след приключването на 20.06., (ще на)пиша този текст.

 

Беше зима. Наскоро си бях купила черна туника-пуловер, носех си зелените ботуши, които едно куче изяде(или вече беше изяло?). 22.11.2006г. Сеньората беше взела билети, 3лв, ако не ме лъже паметта. Сълзата. Ани закъсня, нормално, не дойде. Салонът още беше с онези 3 колони столчета, ужасно непрактично, все едно. Гогол. „Женитба”. Помня, че беше студено. Помня претрупаната закачалка вдясно и Мария Сапунджиева, неспособна да излезе през вратата, защото роклята я дърпаше назад. Спомням си и едно момче. Или момиче. Май беше жена. А и играеше 2 роли? Беше с бяла риза и тюркоазена забрадка. Говореше изразително. Помислих си „как зарежда”. Тогава ме погледна. Не съм се качвала на тази сцена, та не знам докъде може да се види, но достоверността живее в мен. Беше за момент само, секунда, може би две. Почувствах го като някакъв таен договор с текст „откри ме, раздавам, ти вземаш и после затваряме театъра и обратно в живота. Това ще бъде нашата малка тайна”. Подписах.

 

Когато намериш нещо, Нещото, което те разбира, разкрива, подканва да СИ все по-често, имаш две възможности – да се скриеш/ да избягаш(в/от себе си?) или да се гмурнеш без страх в него. С отворени очи и разперени ръце да го прегърнеш, да се вкопчиш, да се пришиеш към него, да се отключиш, за да може някой ден да си простиш. Е, открих го.

Той е Фьокла, Исидоро, Мравката, Чудомир, Каратиста, Метель, говорител под черта, Вичо, Фройда…

Той е усмихнат, несериозен, отнесен, помнещ-до-2-дни, мечтател, заразителен, нетактичен, забавен, скрит, замаскиран с Комедия, обичлив, добър, приказен.

Това последното е диагноза, аз раздавам рецептите и извинителните бележки. Лек няма. Дано не открият! Дано!

 

Странно е да срещнеш някой, за когото знаеш, че е като теб. Пред теб вратите отново са 2(не изхода, а входове!) – да открехнеш непознатата, примамлива порта, или да се прибереш, на сигурно, с убеждението, че „не сме сами” и себеподобни има. Рискът не знам дали е оправдан, клоня към „не”. Не е нужно да се сближаваш с някого, за да го разбираш, не е необходимо да се ровиш в ежедневието му, за да го чувстваш близък. О, как обичам любимите си непознати!(Друга тема!!! Подсетете ме, при желание:))

 

Случайна среща, двама души, мълчащи на един език. Дишащи от общия въздушен микс, издишащи обаче… нещо друго, няма да го нарека. Ще си измисля дума. Не, няма, не сега, няма да си има име. Ще му викаме „диез”. Май добре звучи.

 

Благодаря ти, че те има, Диригенте на емоции! Благодаря, че те познавам, без дори да сме се опознавали. Ролята ти винаги е главна, бутафорията е за смотаняци. Честит рожден ден с 2:42 минути закъснение! Не пораствай!)

Advertisements

7 thoughts on “Защото значи(ш)!:)

  1. Боже, някой има рожден ден един ден преди мен или може би заедно с мен ( защото никой не е сигурен дали не съм на 22 или 23 , а съм записана в 00.00 на 23… ). Съдба или ? :))))
    ДА живеят непознатите познати :)))

    Like

    • Не е един:Д
      А Вие, мис, трябва да решите кое предпочитате, да Ви известен краят или да е ясно само началото.)
      Защо ли си мисля, че зная отговора тук.^^ Затова, не, днес нямате рожден ден, макар утре да е едва след няколко часа. А какво е времето, освен счетоводител на спомени? Усмивка! Направете торта!))

      Like

  2. ох, а аз вече съм така рожденно настроена …От вчера още започна празнуването на чашка абсент :)))
    Но добре. Чакам до утре. :))))
    Май съм като децата, но май нямам търпение :ДДДДДДД
    Торта ? Хм. Не мога да готвя. Но мога да нарисувам :))) И това е нещо! Нали?

    Like

  3. Честит рожден ден!
    Много е забавно, защото знам за какво говориш. Дума по дума, друг човек, същата емоция. И знам със сърцето си, не с ума си – то принадлежи към нещата, които никога не се проумяват.

    А защо [Тц]вят?

    Like

    • :) като заговорихме за любимите непознати))

      как беше едно време: да питаш и да не знаеш/защото така ми харесва

      Like

  4. „О, как обичам любимите си непознати!(Друга тема!!! Подсетете ме, при желание:))“ време ти е нещо да кажеш по темата :Д

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s