Огнище

Земните кори скимтят
от задоволство.
Клоните нахълтват
сред малините.
Фонтанът – пренаситен
с мръсотия.
Монетите – ограбени.
Измокрени тежат вините.

Камъче в обувката
маркира пътя ми.
Теореми нараняват
устните.
Оазисите са мираж
от минало.
Одрани са ръцете,
дет’ се молеха.
Хвърчилата днес
последваха балоните
и
овехтяха.

Добър ден.
Объркали сте се.
Не съм Шехерезада
И нощем не разказвам
приказки.

Advertisements

10 thoughts on “Огнище

  1. ох, така хубаво разказваш приказки нощем, вчера толкова много ми говори, въобще не можах да взема думата от теб и накрая заспах приспана от думите ти :ДДДДДД
    Айде, Шехрезадоооо ;) Лека нощ !

    Like

  2. Хайде, да се съберем групичка и ти ще ни разказваш :) Нещо си на леко Коледна вълна посред лято… (sun) Обичам те, обичам те, знам че това са просто думи и все пак ценните хора трябва да се пазят (и ухажват) :)

    Like

  3. Е, аз обичам така, пък и той им носи хубави сънища! Ваше Съвършенство, влагам само хубави чувства в този образ, трябваше да е комплимент!

    Like

    • Идиотееее)))
      Чудя се дали да ти звъня за премиерата на Камбаната на Малкия в Сф, ама май ще се въздържа:Д

      Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s