Longing for Godot

Разделите какво са, ако не едни осиротели вери, които няма кой да храни?

Не хранете животните!

Животът ни и те.

Те.

Те?

Те.

Кои са те?

Шшт, тихо!

Цял живот ще чакаме Годо?

Да ни ‘оправи’?

Не се страхувам да си пожелавам мигове.

А световете чакат само да ги вкусиш.

Минеш ли веднъж оттатък, няма връщане назад.

Михаиле, …

VLADIMIR:
Well? Shall we go?
ESTRAGON:
Yes, let’s go.
They do not move

2 thoughts on “Longing for Godot

  1. Right. ;)
    Go on. :)
    Once having passed beyond, no coming back- how true…
    The step once done can never be deleted . Its trace is already in the sand.
    What I was thinking about is – before the end there was a beginning. Before that beginning we still didn’t know what was going to happen and we maybe yearned for another past…
    One never knows what is to happen today or tomorrow. Here’s my hope ;)

    Харесвам

    • VLADIMIR:
      I’m cold.
      ESTRAGON:
      We came too soon.
      VLADIMIR:
      It’s always at nightfall.
      ESTRAGON:
      But night doesn’t fall.
      VLADIMIR:
      It’ll fall all of a sudden, like yesterday.
      ESTRAGON:
      Then it’ll be night.
      VLADIMIR:
      And we can go.

      Харесвам

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s