Свободни

По спирките се виждам закъсняла,

като че всеки миг пропускам светове.

Преди превръщане, преди да съм посмяла,

пътеката ми води теб.

Отвързвам те. Отвързваш ме.

И се напиваме със равновесие.

И сита откъм истини

благодаря за всяко вдишване,

което ни краде от думите.

Но колко хубаво е,

щом липите милват вятър,

а копнежите заместват спомени.

Стоим със теб, уж чакаме (го, нещо) 

до сбогуване сме ние,

надбягали съдбата,

миг от вечност,

сипвай ми небрежност,

да се стигнем.

3418619214_3273780910

One thought on “Свободни

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s