Понякога играя на предатели
и устните ми шепнат сиво и сричкувано.
Революцията ми мирише на череши
и се сбъдвам три пъти по пълнолуние.
Стрелям миналото – не умира,
с куршумите – мечтания отнесени,
изтъкани истини в момент на порив,
вери и надежди – разпилени.
„Или смърт“ бучи в телата ни.
„Пази се, мамо, ще се върна!“
Годеници сме на времето,
че от гордост изкълвахме ги –
трохите си.
subиране 