Революция

Rloveution2

Понякога играя на предатели

и устните ми шепнат сиво и сричкувано.

Революцията ми мирише на череши

и се сбъдвам три пъти по пълнолуние.

Стрелям миналото – не умира,

с куршумите – мечтания отнесени,

изтъкани истини в момент на порив,

вери и надежди – разпилени.

„Или смърт“ бучи в телата ни.

„Пази се, мамо, ще се върна!“

Годеници сме на времето,

че от гордост изкълвахме ги –

трохите си.

revolution

Свободни

По спирките се виждам закъсняла,

като че всеки миг пропускам светове.

Преди превръщане, преди да съм посмяла,

пътеката ми води теб.

Отвързвам те. Отвързваш ме.

И се напиваме със равновесие.

И сита откъм истини

благодаря за всяко вдишване,

което ни краде от думите.

Но колко хубаво е,

щом липите милват вятър,

а копнежите заместват спомени.

Стоим със теб, уж чакаме (го, нещо) 

до сбогуване сме ние,

надбягали съдбата,

миг от вечност,

сипвай ми небрежност,

да се стигнем.

3418619214_3273780910