Защото значи(ш)!:)

Глупаво е, когато забравяш рождени дни. Още по-кисело ти става, когато дните са на хора, които значат.

Когато минавам покрай МГТ, винаги спирам да разгледам снимките на витрината. Понякога показвам кой кой е на някой познат, бъдещ приятел. Казвам: „Ето го! Този е най-добрият! Той дирижира сърцето ми.” Често ми се смеят, подхилкват се или просто замълчават и отминаваме.

Но днес, 2 часа след приключването на 20.06., (ще на)пиша този текст.

 

Беше зима. Наскоро си бях купила черна туника-пуловер, носех си зелените ботуши, които едно куче изяде(или вече беше изяло?). 22.11.2006г. Сеньората беше взела билети, 3лв, ако не ме лъже паметта. Сълзата. Ани закъсня, нормално, не дойде. Салонът още беше с онези 3 колони столчета, ужасно непрактично, все едно. Гогол. „Женитба”. Помня, че беше студено. Помня претрупаната закачалка вдясно и Мария Сапунджиева, неспособна да излезе през вратата, защото роклята я дърпаше назад. Спомням си и едно момче. Или момиче. Май беше жена. А и играеше 2 роли? Беше с бяла риза и тюркоазена забрадка. Говореше изразително. Помислих си „как зарежда”. Тогава ме погледна. Не съм се качвала на тази сцена, та не знам докъде може да се види, но достоверността живее в мен. Беше за момент само, секунда, може би две. Почувствах го като някакъв таен договор с текст „откри ме, раздавам, ти вземаш и после затваряме театъра и обратно в живота. Това ще бъде нашата малка тайна”. Подписах.

 

Когато намериш нещо, Нещото, което те разбира, разкрива, подканва да СИ все по-често, имаш две възможности – да се скриеш/ да избягаш(в/от себе си?) или да се гмурнеш без страх в него. С отворени очи и разперени ръце да го прегърнеш, да се вкопчиш, да се пришиеш към него, да се отключиш, за да може някой ден да си простиш. Е, открих го.

Той е Фьокла, Исидоро, Мравката, Чудомир, Каратиста, Метель, говорител под черта, Вичо, Фройда…

Той е усмихнат, несериозен, отнесен, помнещ-до-2-дни, мечтател, заразителен, нетактичен, забавен, скрит, замаскиран с Комедия, обичлив, добър, приказен.

Това последното е диагноза, аз раздавам рецептите и извинителните бележки. Лек няма. Дано не открият! Дано!

 

Странно е да срещнеш някой, за когото знаеш, че е като теб. Пред теб вратите отново са 2(не изхода, а входове!) – да открехнеш непознатата, примамлива порта, или да се прибереш, на сигурно, с убеждението, че „не сме сами” и себеподобни има. Рискът не знам дали е оправдан, клоня към „не”. Не е нужно да се сближаваш с някого, за да го разбираш, не е необходимо да се ровиш в ежедневието му, за да го чувстваш близък. О, как обичам любимите си непознати!(Друга тема!!! Подсетете ме, при желание:))

 

Случайна среща, двама души, мълчащи на един език. Дишащи от общия въздушен микс, издишащи обаче… нещо друго, няма да го нарека. Ще си измисля дума. Не, няма, не сега, няма да си има име. Ще му викаме „диез”. Май добре звучи.

 

Благодаря ти, че те има, Диригенте на емоции! Благодаря, че те познавам, без дори да сме се опознавали. Ролята ти винаги е главна, бутафорията е за смотаняци. Честит рожден ден с 2:42 минути закъснение! Не пораствай!)

Не закусвам.

тази вечер те сънувах гола

и той до тебе мъркаше

по котешки забил

илюзиите си

в чаршафите

олигавен до уши

в намерения

 

ти бе настръхнала

от музиката вероятно

бяла

и се стелеше

(или с „н”) намислено

усукала кичур от косата си

около шията

душеше го

есенцията на мляко

емигрира

от ноздрите

желание

на

дракон

съмна се

ще тръгвам

2197934057_21ab140344

Чай

Джинджър в погледа

искам да погаля

небцето ти

затвори очи

и ме вдъхни

секунди

мента

валериан

успахме се

желая те

поръчай ме


***

плюнчиш лъжичката

изтръпват чашите

с все точките

докосвам те

задръжте рестото

unfaithful SPLASH
soundtrack: Bliss – Kissing

Огнище

Земните кори скимтят
от задоволство.
Клоните нахълтват
сред малините.
Фонтанът – пренаситен
с мръсотия.
Монетите – ограбени.
Измокрени тежат вините.

Камъче в обувката
маркира пътя ми.
Теореми нараняват
устните.
Оазисите са мираж
от минало.
Одрани са ръцете,
дет’ се молеха.
Хвърчилата днес
последваха балоните
и
овехтяха.

Добър ден.
Объркали сте се.
Не съм Шехерезада
И нощем не разказвам
приказки.

Small b-day

Поради липса на сещащи се, сама си направих подарък. Няколко даже.)

feichka

1 обичка, за да не забравя(м)

за да разбера как продължава историята

от Цветче имам нос, за да се надсмивам над себе си

0009380_s17

от Васко, за да си припомня бъденето

Vertigo

009

soundtrack

Изваля се
Стана тихо
Шумът от сам двигател
врязва неприличното
спокойствие

Акостирали сме
между днес и утре
Шпагите ни изтъпели
Ръмжи стремителност
зад вертикалите

Здрависване
Флиртуваме с хоризонта
Мигаме. Тик
Тежи върху ноктите
Джобен стоицизъм

Longing for Godot

Разделите какво са, ако не едни осиротели вери, които няма кой да храни?

Не хранете животните!

Животът ни и те.

Те.

Те?

Те.

Кои са те?

Шшт, тихо!

Цял живот ще чакаме Годо?

Да ни ‘оправи’?

Не се страхувам да си пожелавам мигове.

А световете чакат само да ги вкусиш.

Минеш ли веднъж оттатък, няма връщане назад.

Михаиле, …

VLADIMIR:
Well? Shall we go?
ESTRAGON:
Yes, let’s go.
They do not move

Революция

Rloveution2

Понякога играя на предатели

и устните ми шепнат сиво и сричкувано.

Революцията ми мирише на череши

и се сбъдвам три пъти по пълнолуние.

Стрелям миналото – не умира,

с куршумите – мечтания отнесени,

изтъкани истини в момент на порив,

вери и надежди – разпилени.

„Или смърт“ бучи в телата ни.

„Пази се, мамо, ще се върна!“

Годеници сме на времето,

че от гордост изкълвахме ги –

трохите си.

revolution

Свободни

По спирките се виждам закъсняла,

като че всеки миг пропускам светове.

Преди превръщане, преди да съм посмяла,

пътеката ми води теб.

Отвързвам те. Отвързваш ме.

И се напиваме със равновесие.

И сита откъм истини

благодаря за всяко вдишване,

което ни краде от думите.

Но колко хубаво е,

щом липите милват вятър,

а копнежите заместват спомени.

Стоим със теб, уж чакаме (го, нещо) 

до сбогуване сме ние,

надбягали съдбата,

миг от вечност,

сипвай ми небрежност,

да се стигнем.

3418619214_3273780910

Suicide

изтрих те
инцидентно
извиквам
и те няма
в мен
сричам се
заеквам
търся ни

а листата празни
убийство
и пак се стичат
булевардите

ах, как пече
и се напуква
Времето

emptyness2