Един ден

От днес започвам. Започвам да се променям, да се запазвам, продължавам.

Ще боря дяволчетата в себе си, за да не им се дам. От малка избирам най-трудния път. Явно така ми харесва. Вероятно заради самозадоволеността и чувството на завършеност в края на пътеката. Но на въпроса „Защо“ никой дава правилните отговори. Никога. Макар да ни е любим още от деца. Условности.

Днес зачеркнах безсмислието в миналото си. Ще продължа оттам, докъдето бях стигнала. Ще раста и ще се пазя. Едното повече. Кое – не знам.

Advertisements

3 thoughts on “Един ден

  1. Расти най-вече и само от време на време се пази :)
    И акто казвам „расти“- значи в положителния смисъл, а не да одъртееш и изкуфееш ;)
    И ми ела на гости да покуфеем заедно :Д

    Like

  2. тва е много добре.
    и ти ли мислиш за загърбване на миналото?
    малко хард си е.

    [не те ли болят очите от тоя скин.]

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s